Регионален археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.
Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.
Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.
Колекция
Регионален Археологически музей - Пловдив притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство, от палеолита до XV в.
През периода на каменномедната (енеолитна) и бронзовата епохи (V - I хил. пр. Хр.) на територията на днешния град Пловдив са съществували няколко селища, разположени в близост до седемте скални хълма и р. Марица, които осигурявали необходимите условия за живот. През втората половина на I хил. пр. Хр. на Трихълмието - днешните Небеттепе, Джамбазтепе и Таксимтепе - възниква и се развива значително по обхват тракийско селище, което през IV в. пр. Хр. прераства в град със солидни крепостни стени, улична настилка и канализация. Прерастването на тракийското селище в град следва закономерностите на селищното развитие в Тракия и е съпроводено с появата и оформянето на укрепен царски център (тюрзис), разположен на Небеттепе.
Многовековното съществуване и развитие на града в древността е съпроводено с промяна на неговото име през отделните исторически епохи. От средата на IV в. пр. Хр. датира името Понерополис, споменато от древногръцкия историк Теопомп, във връзка с походите на Филип II Македонски (359 - 336). Същото име на града се използува и в писмените сведения на Плиний и Плутарх.
Филипопол е името на града, използувано най-масово в писмената традиция. Най-ранното споменаване на това име е от II в. пр. Хр. във връзка с похода на Филип V (220 - 179) в Тракия, описан от Пoлибий. Името Филипопол по-късно се налага и масово се споменава в историческите хроники на римските и ранновизантийските историци: Тацит, Лукиан, Птоломей, Плутарх, Дексип и Йорданес. В писмената традиция като име на града се споменава също Пулпудева и Евмолпия.
През III в. пр. Хр. върху скалния връх Небеттепе е изграден тюрзис, в който бил разположен главния олтар на града, оформен от глина. Върху повърхността на олтара са апликирани монети с изображенията на главното божество на града - Херакъл и свещеното животно - бик, а също така е засвидетелствувано името (епонима) на града - Одриса (WDRISWN).
По време на римската власт (I - IV в. сл. Хр.), Филипопол се превръща в най-големия античен град (метрополия) на провинция Тракия. Днес са открити и проучени по-голямата част от обществените сгради - театъра, стадиона (събиращ около 30 000 човека), форума, няколко раннохристиянски базилики, синагога, обществени бани.
Галерия:
