Община Омуртаг е разположена в източната част на Предбалкана, нарежда се на трето място в Търговищка област по площ на територията си и по степен на населеност, а в социално-икономически и инфраструктурен план е с водещо място в региона.
Общината включва части от историко-географските области Герлово и Сланик. Има общи граници с общините Търговище и Антоново от област Търговище. На изток граничи с община Върбица от област Шумен, а на юг с община с община Котел от област Сливен. Територията на община Омуртаг се пресича от важни пътища с национално и регионално значение.
Земеделските земи са с най-голям абсолютен размер и относителен дял в структурата на поземлените ресурси на Общината. На тях се падат 67,4 % от цялата площ на Общината. Те са със своя вътрешна структура, като от общия им размер, обработваемата площ заема 69,4 %, а необработваемите площи – 30,6 %.
Като цяло екологичната характеристика на община Омуртаг е отлична. Благоприятното географско разположение и съхранената природна среда създават условия за развитието на селски, ловен и риболовен туризъм. Това е една от основните насоки за развитие. Районът разполага с богати дивечови запаси представени от благороден елен, сърна, заек, дива свиня. Общината разполага с горски и планински хижи. На 16 км. от гр.Омуртаг се намира вр.Лисец 1130 м., където съществуват реални условия за развитието на зимен туризъм.
Територията на Община Омуртаг има ясно изразен хълмисто – предпланински и нископланински характер. Тук преобладават чисти и смесени гори от цер, благун, зимен дъб, габър, бук и сребролиста липа. В тях се среща единично или с по една, две десети мъждрян, клен, мекиш, бряст и др. Келявият габър тук се среща главно в подлеса и на малки площи като чисти, закелявели горички.
Културите, създадени тук, са предимно от смърч, бял и чер бор. На много места се срещат червен дъб, череша, планински ясен, топола, акация и други.
В повечето насаждения като подлес освен келявия габър се среща и глогът, дрянът, шипката, леската и други. Скалните образувания са покрити с мъхове и лишеи. С противоерозийни цели е създадена една култура от люляк.
На територията на община Омуртаг няма обявени или предложени за обявяване защитени територии и защитени обекти.
Фауната на общината е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Разглежданият животински свят може да бъде отнесен към Северната зоогеографска подобласт на България. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Характерни представители на фауната в обезлесените, скални терени са: пепелянка, стенен гущер, скалолазка, червенокръста лястовица, черен щъркел, гарван гробар, прилеп, белка, язовец, лисица, чакал.
Горските масиви от зимен дъб и келав габър се обитават от следните животински видове: слепок, медянка, смок мишкар, горски гущер, синигер, кълвач, авлига, горска дърволазка, горска зидарка, заек, дива котка, сърна, златка, дива свиня, вълк.
Местата с по-голяма надморска височина се обитават от усойница, гълъб хралупар, черен кълвач, орехче, осояд. От бозайниците се срещат всички изброени по-горе, а също и благороден елен.
Водните екосистеми се обитават от речен кефал, черна мряна, уклей, скобар, костур, шаран, сом, щука, дъгова пъстърва, водна костенурка, видра и др.
За около сто години природата е загубила напълно някои свои обитатели – мечка, рис. Повечето от тях са унищожени като ловни обекти. Други се срещат много рядко и са застрашени от изчезване. Причините са комплексни. Един от основните проблеми в района е бракониерството, разпространено по отношение на някои представители на фауната – сърна, диво прасе, фазан.