КМЕТ НА ОБЩИНА НИКОПОЛ
Име, презиме, фамилия: Валерий Димитров Желязков
Служебен адрес: 5940 гр.Никопол, ул. „Ал.Стамболийски „№5
Служебен телефон: 06541/2190 Факс: 06541/2764
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав.
В момента кмет на община Никопол е Д-р Валерий Желязков.
Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав.
Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново и Черковица.
Населението на община Никопол към началото на 2008 г. е 12 171 жители по постоянен адрес и 11 448 по настоящ адрес. От тях 5 601 мъже и 5 847 жени. Благоприятното географско положение на Община Никопол, наличието на пътища от ІІ, ІІІ, ІV клас определят развитието на общинската икономика. Приоритетни отрасли в нея са селското и водно стопанство, търговия, дървообработваща, лека и хранително-вкусова промишленост.
В Община Никопол основно място заема производството на селскостопанска продукция. Възстановената до момента собственост върху земята е 100% (349 770 дка земеделска земя) и гори 96% (31 750 дка).
Многовековна и превратна е историята на Никопол. И без преувеличение може да се каже, че миналото му е не само част от националната ни летопис, но че през определени исторически периоди и най-вече през Средновековието този град е едни от военно-политическите стожери на българската държава. За това и разигралите се тук събития в края на ХІV в. (1396 г.), белязали края на Шишманова България, са от голямо значение не само за историческата съдба на българския народ, но така също за историята на балканските и европейските народ.
В първите векове на османското владичество (ХV-ХVІІ в.) Никопол е един от най-големите военно-административни и стратегически градове със силна крепост, интензивен стопански, духовен и политически живот. Той е център на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България – от Дунав до Стара планина.
През периода на Българското възраждане и тук протичат обновителните процеси, свързани с промените в стопанския, духовния, културно-просветния и обществен живот.
В хода на Руско-турската война 1877-1878 г. Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, от където преминават Дунава основните сили на руската армия, добива особено значение. Затова завземането на Никополската крепост и освобождението на града на 16 юли 1877 г. – първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялата военна кампания, се оценява като значителен успех за руската армия.
След освобождението от османска власт Никопол, макар че остава сравнително малък град, той е отново административен център, в който протича активен културен и обществено-политическия живот. Жителите му вземат дейно участие и дават своя принос не само в изграждането на новата Българска държава, но са и в първите редици във войните за национално обединение.
Свидетелство за богатото културно-историческо минало на Никопол са съхранилите се до днес редица уникални паметници от различни исторически епохи, с които всеки посетител на този крайдунавски град може да се запознае.
Сред най-значимите от тях са средновековната българска крепост, популярна сред населението като “Шишманово кале” или “Калето”; средновековната черква “Св. св. Петър и Павел” (ХІІІ-ХІV в.) – забележителен паметник, върхово постижение на средновековната българска архитектура; чешмата “Елия” изградена от римски саркофаг от І в. с изсечен надпис (надгробната елегия); възрожденската черква “Успение на Пресвета Богородица” (1840 г.) и възстановената къщата на Цвятко Смолянов, в която се укривал Васил Левски.