Община Баните

Оценете
(47 гласа)

Кмет на Община Баните - Милен Дафинов Белчев

Добре дошли в Родопите, в планината, за която големият български поет Иван Вазов казва, че който не е видял Родопите не е видял България, тази планина в неговите представи наподобява развълнувано каменно море.


Там, между каменните вълни, ще откриете запазено като безценни перли майсторството на родопчани, пренесено от вековете и съхранено за бъдещето.


Планината и нейните обитатели ще ви очароват и ще ви връщат към себе си с гостоприемството, с аромата от дъхавите гозби и невероятните картини, изваяни от природата.


В сърцето на тази планина - море е скътана община Баните. В северната й част планинската верига издига гордо снагата си до 2001 м. с върховете Преспа и Свобода и обширното пасище Каракулас. На юг склоновете се снишават, за да преминат в море от по-ниски върхове и хълмове с широки заоблени била, обрасли с красиви борови и широколистни гори. Редом с тях са се ширнали зелени ливади, пасища и горски поляни, покрити с шарен килим от уханни цветя. Доловете се огласят от ромона на пенливи, бързоструйни потоци, в които водата неуморно скача от многобройни прагове. В подножието на склоновете блика лековита минерална вода, за да дарява здраве и радост на хората. А в най-ниското река Малка Арда кротко се стели и събира водите на планинските рекички и ручеи,за да ги влее в река Арда. Този дивен кът от България, пленява с прелестта на пейзажа си. Тук всеки камък е легенда, шепотът на всяко дърво – предание за отколешни времена, ромонът на всеки бистроструен поток – песенен звън.

История

Ако обичате духа на отминали времена, то Родопите са идеалното място за Вас. През хилядолетната история на планината по живописните й пътеки са отеквали стъпките на траки, славяни, прабългари, гърци, римляни. Затова са и толкова многобройни легендите, свързани с историята на Родопите.

 

По сведения на археолога Никола Дамянов, най-ранните археологически паметници в община Баните са регистрирани в м. Чукаря, землището на село Босилково. Там на 1254 м надморска височина през 1987 и 1988 година смолянски археолози локализират и проучват най-старото скално светилище на траките в Средните Родопи. Откритите глинени култови идоли, съдчета и керамични фрагменти отнасят най-ранните следи от човешка дейност към втората половина на енеолита. В края на късната бронзова епоха светилището е било оградено от зидове (обикновени натрупвания на ломен камък без определен порядък и спойка, едноредово или двуредово подредени големи камъни). Тракийското скално светилище на вр ъх Чукаря е обитавано и през ранно желязната, късно желязната и античната епоха (І-ІV в.).

 

Друго светилище специалистите на Смолянския исторически музей откриват в м. Хамбар (с. Загражден). На високия скален връх са намерени култови и други, предимно керамични материали, които свидетелствуват за битуване на светилището през късната бронзова епоха, ранната желязна епоха и късната желязна епоха.

 

За ранното и повсеместно тракийско присъствие свидетелствува крепостта на вр ъх Вешката (Чуката) край с ело Треве и тракийските могилни некрополи в местностите Гьолгелика и Могилата (с ело Давидково), местност Крушево дере (с ело Босилково), местност Кулата (село Загражден) и други. В Банска община са регистрирани много антични селища, разположени пропорционално на цялата и територия. Точно датирани засега са селищата в м естност Селището (село Гълъбово), местност Лъга (село Треве), местности Елата, Копаното имане и Даскалото (село Давидково), местност Хайдушка чука, Ташлъ борун (Равнишките) и Гаджев гроб (село Стърница), местност Светълна, Братаница и Петков гроб (село Загражден).

 

Сравнително най-подробна е археологическата карта на общината през Средновековието. За това свидетелствуват регистрираните десетки селища, некрополи, църковища и други. Поч т и няма село , на чието землище да не са регистрирани останки от средновековно селище и некропол.

 

Част от археологическото наследство в община Баните са и регистрираните християнски църкви : местност Костадин (с. Баните), местност Черквата (село Гълъбово), м естност Черквата (село Давидково), местност Хорището (село Босилково), местност Св. Неделя (село Загражден), местност Клисе чаир (село Рибен дол), местност Равна поляна (село Стърница), местност Руснакица (село Стърница) и други.

Римската баня в центъра на село Баните и нейното съществуване през епохата на римското владичество е доказано от римския градеж на каптажа в банята, обилната римска монетна циркулация в региона, десетките римски монети, открити при строежа на днешната баня в селото.

 

Екип от учени от Софийския университет, под ръководството на д-р Борислав Бориславов възобнови разкопките през пролетта на 2004 година в изпълнение на проект на община Баните за проучване и опазване на археологическото наследство, важна част за развитието на общината като туристически център. Проучванията стартират като спасителни през март 1999 година и продължават до лятото на 2001 година във връзка с оповестеното изграждане на каскада”Горна Арда”. Проведени са две експедиции в землищата на Баните, Дрянка, Оряховец и Давидково, при които са регистрирани 32 археологически обекта.През пролетта на 2004 година теренните обхождания обхванаха землищата на Гълъбово, Сливка и Давидково. Бяха регистрирани още 20 обекта от различни епохи. Проучванията ще продължат в две насоки-цялостно теренно обхождане на северните части от територията на общината и сондажни разкопки на по-значими археологически обекти.

За контакти:

  • Телефон: 0886836036
  • E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
  • Град: Баните
  • Адрес: ул. Стефан Стамболов 3
  • Карта: