Община Радомир е разположена в Югозападна България и обхваща едноименната Радомирска котловина и части от планините Голо бърдо, Верила и Конявска.
Общината обхваща 31 населени места. Общата площ на региона е 540 467 дка (540кв.м.) През територията на Общината преминават важни транспортни артерии, енергийни и телекомуникационни системи и газопровод. Важно значение за развитието на Общината имат ж.п. линията и автомобилния път София – Кулата, които са част от транспортен коридор № 4 и ж.п. линията София – Кюстендил, част от транспортен коридор № 8.
Има регистрирани 142 праисторически, антични и средновековни археологически паметника:
Музейна експозиция “ Войнишко въстание 1918 г.”;
Постоянна изложба на оригинални възрожденски икони, старопечатна литература и църковна утвар от Радомирско;
Архитектурен ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част на гр. Радомир. Сградите са строени 18 – 19 век;
Стойова къща. Строена за жилищни нужди през 17 век. Сградата е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е изградена етнографска експозиция “Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско” и ценни образци на Бусинското грънчарство;
Църква “Св.в.м. Димитрий” строена през 1863г.;
Комплекс късно средновековна църква “Св. Петка” и килийно училище с. Радибош. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. Към църквата през 1826 г. се открива първото килийно училище в Радомирско;
Средновековна църква “Св. Богородица” с.Прибой. Стенописите на църквата са един от големите паметници на късно средновековната монументална живопис;
Средновековна църква “Св. Никола” с.Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно – плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 – 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.
Природни забележителности:
Природен резерват “Острица” – Намира се в централната част на Голо бърдо. Обявен е първоначално като Народен парк на 7.10.1943г. През 1961г. е прекатегоризиран в резерват. Заема площ от 1346 дка. и буферна зона от 1281 дка. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове – 362 вида и подвида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства. Това представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения – 316;
Тук се намират ендемити – растения, чието разпространение е ограничено и реликти – растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале.
Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други;
Природна забележителност “Янковец” – Вековна дъбова гора край село Кленовик, община Радомир с площ от 22 дка. Със Заповед №3039 от 3.10.1974г. на МГОПС в тази природна забележителност е включено находище на див божур.