Географско положение на Болярово
Община Болярово е разположена в южната част на Ямболска област, върху северните склонове на Странджа планина. Обхваща част от Тунджанска хълмиста област. Дервенските възвишения и южните склонове на Бакаджиците. По-голямата част от земята са полета и ниви – около 22349 дка Землището на областта включва гориста част, която е около 7068 дка; пътищата и други земи са около 10051 дка.
Цялостният терен на земята е вълнообразен, пресечени местности от редица дерета. По-големи са: Сънър дере, Мустанов герен, Поповска чешма, Капаклийци, Иджидере, Дунджик, Пенчев долу Саранча, Акалан, Келиклия, Суиджик, Кайнарджа и други по-малки.
През землището на Болярово минават и четири реки, като най-голяма е река Поповска. Тя е приток на река Тунджа и опасва Болярово от три страни на юг, запад и север. На нея е изграден язовир – Малко Шарково. Друга по-голяма река, приток на река Поповска е река Кошудере. Всички реки са наситени с риба. Има добри условия за развъждане на калабалъка (кабаколак), алая, черна мряна, кротушки, попадии и змиорки. Напоследък чрез зарибяване на язовир Малко Шарково се среща риба от рода на шарана, бяла риба, стрижок и други. Преди 50-60 години е ловена в река Поповска и риба аланбал от рода на змиорките, но вече е изчезнала. Ловена е също така и клинообразна риба, наричана клин, но сега вече е изчезнала. Засега все още, водите на реките са чисти, с изключение на река Поповска. След град Болярово, водата започна да се замърсява.
История
Около 1700 година турският султан предава във владение на Мурад паша, за добра служба, земите на днешното село Мамарчево (Мураданлий).
Идвайки тук, пашата започва да мисли как да разшири земите си.
Не е можел да ги разшири на запад, защото там е владетел друг паша – Дауд, който създава село Даудбеглий, сегашното село Златиница. На юг е гористо и хълмисто, затова решава да разширява земите си на север и стига до река Поповска. Тук пашата създава на десния бряг чифлик с работна ръка само от турци. Новото село се казва Чочоноказаса или това е Мурданъл-Пашакьой.
Пашата идва да живее в новосъздаденото село. По негово нареждане се прави джамия с голямо кубе и полумесец. В близост до джамията е направен дълбок кладенец.
Изградена е баня в близост до направената мелница(караджейка),по-късно наречена „Селската мелница“. Мелницата била на юг от селото и колелото и се задвижвало с вода от реката. Бентът ѝ е в близост до Казларица. Вода за банята се вземала от реката по гравитачен път, защото сградата е построена по-ниско от тръбата, по която тече водата, която задвижва голямото. А то от своя страна задвижва останалите колелета. Всички колелета са от дърво. Пашата е построил и голям дървен мост на реката, който свързва двете села през черен път. През 1982-1983 година при изземване на пясъка от дъното на реката (Турската река), са открити дебели колове с диаметър петдесет сантиметра, наредени напречно на течението на реката. Това показва, че тук е имало голям мост, строен много отдавна. При разговори със стари хора става ясно, че след Освобождението ни от турско робство не е строен такъв мост. В близост до това място на левия бряг на реката е имало извор с много добра вода за пиене, т. нар. Кадънско кладенче, което до скоро съществуваше, но вече е разрушено. Този извор също е правен още по времето на турското робство. Всичко това подсказва, че мостът е бил нужен и за отиване до кладенчето за вода през цялото време на годината.
Голямата джамия е съществувала до края на 1919 – 1920 година, като след това е била съборена и материалът е взет за направа на училище. До развалянето на джамията същата е служила за училище на българските деца след Освобождението ни от турско робство. След събарянето на джамията кладенецът е засипан с пръст, а банята-преустроена в обор за добитъка на тези, които отиват да мелят брашно в мелницата. И сега има запазени части от зид на банята.
След като е образувал чифлика, пашата имал доста добитък, но не е имал достатъчно хора да гледат добитъка и да обработват земите му.
Такава работна ръка, българи, пашата е търсил и вземал от околните села. По предания първият заселил е българин в селото е бил от рода на Гръбовите – дядо Велко от село Парацьой. Дядо Велко е дошъл да пасе добитъка на пашата и да му аргатува. Не след дълго време същият се задомява, създава семейство и остава да живее в така нареченото вече село Мурданъл-Пашакьой, направил си къща. Първата българска къща, построена от дядо Велко е била в близост до чифлика на пашата. Чифликът е бил до сухиндолската мелница на Димитър Дрянов, където сега е къщата на Иван Димитров Славов. Оттам е идвала буйна вода. Самата Суходолска, както е наречена реката, е обрасла в гъста гора. По-късно, след като се създава българската махала, реката е служила да разделя българската от турската махала. Суходолската минава по средата и се влива в река Поповска, в близост до големия мост за гр. Елхово.
След това започват да идват и други българи, които работят за пашата и се заселват и живеят тук. Но всички са си правили къщите на север от чифлика. И така постепенно се оформят две махали – българската и турската. Построените къщи на север от суходолската са български, а на юг са турски. Къщите на двете махали са се различавали една от друга по това, че турските къщи са били с отворени салони(сайвани), някой са имали бани и други удобства, а българските са били прихлупени и трудно забележими. Прозорците са били малки, някои са имали кепенци и задни вратички, за да може при нападение от башибозуци и кърджалии да могат през задната врата да бягат в гората. Такива нападения над българи са ставали често. Според преданията и спомените на хората се предполага, че първата българска къща в селото е построена през 1780 година. След оформянето на българската махала все повече заселници – българи, идват да живеят тук. Вероятно това е ставало, защото условията са били по-добри за живеене. Селото се намира до река, която го огражда от три страни, което ще рече, че има достатъчно вода и за хората, и за добитъка. Хората са вярвали, че като живеят по-близо до такъв големец като пашата, Ще бъдат защитени от набезите на кърджалии и башибозуц. Заселването на българи ставало бързо. За това говорят фактите, че до Освобождението ни от турско робство къщите на двете махали били изравнени. Къщите на българите обаче не са били като сегашните – една до друга, а са били пръснати из гората. Причината затова била, че нямало материали. Хората сами си подготвяли материала и затова са гледали строежът да е там, където има повече дървета и камъни. Стените на сградите отвътре са били предимно от плетня (плетени пръти), затова са гледали да са по-близо до реката. По-късно хората започват да правят кирпич и с него са си правели къщите, като външните дувари са били от кипич и с него са си правели къщите, като външните дувари са били от кирпич, а вътре пак са били от плетня. Това е началото на бъдещото село Пашакьой, още през турско робство. До Освобождението ни от робство в селото са живеели българи и турци, макар и на махали. След освобождението на България от турско робство известно време в селото, но това е било, докато изпродадат имотите си на българи. Така било и с хората на пашата, останали за да ликвидират имота му и по-специално чифлика. По предания се казва, че пашата е натоварил, негова приятелка (кадъна),която да продаде всичко и тогава да се прибере в Турция. Чифликът е бил закупен от Георги Петров Дрянов. След Съединението на двете Българии в селото не е останал нито един турчин. След Освобождението някой от турците, живеели в селото, са правили опити да се завърнат и да живеят тук, но българите не са ги пуснали. Има случаи, когато кервани от турски коли са се завърнали и са искали да се заселят. Българите са били въоръжени с брадви, вили и други инструменти, за да се защитават от турците, ако решат да се противят.
Земеделието и скотовъдството, като основни поминъци на населението, години наред определят икономическия облик на този край. Данните, съхранени в архивите, свидетелстват за преимуществено развитие на земеделието. Възникнало като селище край чифлик, Болярово продължава традициите и през 1938 година в землището на селото са регистрирани големи площи обработваема земя: 22281 дка ниви, 415 дка лозя, 150 дка ливади, 32 дка овощни и зеленчукови гадини и 3700 дка гори. Почти всички стопани разполагат с веялки.
По същото време селото е център на община, в която освен Болярово влизат Мамарчево, Малко Шарково, Ружица, Вълчи извор. Старото име на (Пашакьой) е сменено през 1934година с Болярово.През 1959 год. Болярово се намира в границите на Ямболски окръг, през 1963 год. е признато за село от градски тип, а за град е обявено през 1974 год. Когато през 1979 год. се извършва ново административно делене на България, окръзите се запазват, създават се 276 селищни системи, Болярово е оформена като селищна система. В територията на Бургаска област градът попада през 1987 год., когато се извършват нови териториално-административни промени. В момента Болярово се числи към Ямболска област след последното делене на страната на области от 1999 година.
В Болярово през 1938 година има пощенска станция с телеграф и телефон. На реката има построени воденици. Селото не е електрифицирано, но през 1936 година са отпуснати средства и започва изграждането на водопровод, прилага се и благоустройствен план. Населението е обслужвано от участъков лекар, а амбулаторията се издържа от общината и държавата. Болярово се намира в югоизточната част на Ямболски окръг. Землището му обхваща част от хълмистата област на Дервенските възвишения на Странджа планина. През селището преминава пътната магистрала Хасково-Бургас. Землището на град Болярово заема площ от 39468 дка, което представлява 17% от територията на селищната система.
Икономика, бизнес
Икономическият профил и специализация на общинската икономика е в областта на аграрното стопанство. Общият размер на земеделската земя е около 315 (290) хиляди декара (47,6% от територията на общината)*. От нея 1/3 не се използва. Ежегодно се обработват средно 150 – 200 хиляди декара. Следователно съществува потенциален резерв от земеделска земя, който може и трябва да бъде включен в стопанския оборот.
Характерни тенденции са, че броят на земеделските кооперации намалява, увеличава се броят на арендаторите в земеделието (растениевъдството), а най-голямото е увеличението на частните имоти при отглеждането на селскостопански животни.
Животновъдство
Животновъдството – се развива при много благоприятни условия – природни условия с възможности за продължителна паша през годината, естествени пасища и добра естествена и добра естествена фуражна база, традиции и др. Овцевъдството е традиционен и специализиращ отрасъл за аграрното стопанство в общината. В общата продукция на животновъдството с най-голямо значение е говедовъдството (месо и мляко), козевъдството (мляко) и пчеларството (пчелен мед и пчелни продукти).
Планинският и полупланинският релеф, естествените ливади, както и многобройните и обширни пасища, особено в южните райони на общината, благоприятстват развитието на екологично пасищно животновъдство. Има създадени малки ферми на територията на Болярово, Малко Шарково, Воден, Стефан Караджово, Дъбово, Попово и особено в Ситово, където отглеждат над 500 животни едър рогат добитък.
Съществуват добри възможности за отглеждане на по-големи популации дивеч – като предпоставка за развитие на ловен туризъм.
Растениевъдство
В общината преобладават широколистните гори. Създадени са и значителни площи борови насаждения. Също така на територията ѝ са застъпени лозаро-овощарство и зеленчукопроизводство, а планинските и полупланинските терени дават възможности за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни градини – лозя и овощни градини, както и на билкови и лечебни култури. При правилна агротехника и подбор на сортове семена от обработваемата земя в някой от земеделските райони в общината се получават средни добиви 400-500 килограма на декар при пшеницата, 350-400 килограма на декар при ечемика и 150-180 килограма на декар при слънчогледа.
Бизнес
Основните действащи предприятия в общината са: „Странджа - МП“ гр. Болярово – месодобив и преработка – разполага със съвременно технологично за производство на месни разфасовки от свинско, телешко, и говеждо месо, всички видове малотрайни, трайни, варено-пушени, сурово-пушени колбаси и деликатеси; ЕТ „Симона“ гр. Болярово – изкупуване и преработка на метлен клас, 96% от продукцията се реализира на външния пазар, главно в Гърция. В отрасъл Селско стопанство се отглеждат главно зърненожитни култури – пшеница, ечемик, овес; пролетни култури – слънчоглед, метла, кориандър, просо и царевица. ЕТ „ВМХГ-Трансвел“ гр. Болярово – стопанисва земеделска земя в землищата на гр. Болярово, с. Мамарчево и с. Златиница; със земеделие и тютюнодобив се занимават и „ЗОМАШ“ гр. Елхово, ЕТ „Стоян Георгиев“, ЕТ „Венцислав Илиев“, ЕТ „Фока“ – село Стефан Караджово обработва по-голямата част от земята в Стефан Караджово, Голямо Крушево, Ружица. Георги Колев Сургучев – село Мамарчево, Велко Христов Велев от Болярово, Младен Костов Николов. ЕТ „Латинка“ – Васил Петров и Недялка Христова Василева обработват местностите „Мехрема“ и „Каратопрак“ край Воден; други земеделци, стопанисващи земи в местностите „Чочурката“, „Костови поляни“ и „Чумбурлия“ са Неделчо и Любов Коруджиеви. Живка Йорданова от „Инсекта 2000“ ООД, Желязко Йорданов ЕТ „Агроинс“ и "Дженко Даскалов - ЕООД" също обработват земеделска земя.
Чистата природа вече е оценена и интересът към промишлено билкопроизводство, както и създаването на трайни насаждения на територията на общината е налице. Иван Бакалски от „Бакалски“ ООД – Пловдив, е наел 261,25 хектара земя и Петър Димов от „Колорит груп“ ЕООД Пловдив с наети 322,67 хектара произвеждат билки – валериана, мента, невен и др. Фирма „Бакалски“ се занимава преди всичко с екологично чистото им производство. В края на 2008г. бяха засети и храсти от шипка.
Лозарството в община Болярово основно е застъпено в личния сектор. През последните години се създадоха два значителни лозови масива по най-добрите технологии за отглеждане на лозови насаждения, предимно за винената индустрия. Масивът, намиращ се в землището на гр. Болярово, е от 1400 декара и вече е навлязъл в пълно плододаване.
Масив от трайни насаждения е създаден в селата Ружица, Попово и Златиница. Той е от трънкосливка, плодовете на която се използват за производство на сосове в кулинарната индустрия.
На територията на общината от две години се отглежда също и рапица. Използва се за производството на биогорива.
Силните страни в развитието на икономическите дейности в общината са свързани със съществуващите и запазени традиции, известен опит и квалификация в работната сила, особено в селското и горското стопанство. Изградените малки преработвателни предприятия произвеждат конкурентноспособна продукция (част от нея се реализира на външния пазар). Структуроопределящо значение за развитието на общинската икономика има частния сектор.
Възможностите за икономическо развитие се свързват и определят от рационалното използване на ресурсния потенциал и сравнителните предимства на програмата САПАРД и ДФ „Земеделие“, възстановяване на напоителните системи и увеличаване на поливните площи, комасация на земята, осигуряване на преференции за изграждане на малки и средни преработвателни предприятия, рационално използване на предимствата от трансграничното сътрудничество. Развитие на екологичния и ловния туризъм.
Туристически забележителности
Основните центрове за предоставяне на културни услуги в община Болярово са местните читалища. Важно място в системата на културните ценности на община Болярово заемат също така възстановеният етнографски музей в гр. Болярово, къщата музей на Стефан Караджа в родното му село Стефан Караджово, музейните сбирки в с. Воден и с. Попово, паметниците, църквите.
Община Болярово е кръстовище на древни цивилизации, където протичат етнокултурни процеси от северозапад (Балканския полуостров, Средна и Западна Европа) към югоизток (Мала Азия и Близкия изток) и обратно. Това обуславя спецификата и богатството на културно-историческото наследство на този край, което е отражение и резултат на многовековна история, носеща отпечатъците на бурни събития и невероятни превратности. 14 разкрити археологически обекта, 5 древни църкви и 5 крепости свидетелстват за богато и древно минало, с което жителите на Болярово с основание се гордеят.
На първо място са паметниците на уникалната тракийска култура:
• Средновековно селище и средновековна крепост Калето (V-VI в.). Като отбранително съоръжение в близост до границата с Византия са имали важно значение за запазването и укрепването на българщината по тези земи. Частично проучени.
• Старинно селище от XIV-XVI век и останки от църква на брега на р. Поповска. Проучвано чрез нестандартни методи.
• Голямо тракийско селище с останки от две надгробни могили. Площ 30-40 дка. Непроучено.
• Римско селище. Руини на брега на река. Непроучено.
• Крепост от V-VI в. с гребенчат орнамент и тънкостенна керамика от XI-XII в. и средновековна българска керамика, останки от строителство по времето на император Юстиниан. Непроучена.
• Гробница с църква от V-VI в., две крепости - Голямото и Малкото градище. В близост до Малкото градище е разкрита църквата със стенописи, имитиращи мраморна облицовка, и мазилка с фрески. Частично проучени.
• Три църкви, археологическите разкопки на които са потенциал с голяма научна стойност. Частично проучени.
• Средновековна крепост Градището. Площ 12 дка. Непроучена.
• Верига от крепости, охранявали пътя към столицата на Византия. Частично проучени.
• Малка част от тези забележителности са разкрити чрез археологическите проучвания на комплексната програма за научни изследвания "Странджа-Сакар" (1985-1988 г.). Археолози датират най-старите останки от V в. пр.н.е. - находки от времето на траките.
Една от най-големите забележителности не само в общината, но и в региона е язовир „Малко Шарково". Същият се намира в близо до едноименното село в Странджа, до границата с Турция. През 1989 година територията около язовира е обявена от BirdLife International /БърдЛайф Интернешънъл- международна природозащитна организация, работеща за опазването на птиците и запазването на местообитанията им/ за важно от орнитологична гледна точка място, както в национален, така и в европейския мащаб. Тук е постоянно място за почивка за зимуващи водолюбиви птици: установени 45 вида, 16 от които са вписани в Червената книга на Европа и България. Сред птиците, които зимуват край язовира са голямата белочела гъска, немият лебед, пойният лебед и червеногушата гъска и още много уникални видове от птичия свят. В годините язовирът се очертава като често посещавано място свързано с екологичния и културен туризъм.
В град Болярово е изграден хотел "Странджа" с 18 стаи и 50 броя легла. Общината разполага с база за отдих и лечение в с. Стефан Караджово с 240 легла, както и с база за отдих край язовир „Малко Шарково". Значителните ресурси от различните видове дивеч и подходящият релеф са добра база за развитие на опознавателния, културен и природен туризъм, на ловния и спортен туризъм. От гледна точка на културния туризъм общината е разположена между два от обособените ЛОКУС-и - „Странджа планина" и „Мечът и кръстът". В географски аспект Болярово отстои на 24 км. от Елхово и на още толкова от Тополовград. В близост до него е и КПП „Лесово".
Община Болярово е кандидатствала и разработвала различни проекти. Последните одобрени и реализирани са: Проект „Създаване на условия за подобряване на базисната инфраструктура на град Болярово, община Болярово", който се реализира по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013" приоритетна ос 1 - „Подобряване и развитие на инфраструктурата на питейни и отпадъчни води в населени места над 2 000 е.ж. и в населени места с под 2 000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали"; Общината е одобрена за финансиране и по схемата „Училищен плод" - проект за доставка на пресни плодове и зеленчуци в учебно - възпитателните и детските заведения. Схемата се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и с национално финансиране от държавния бюджет чрез Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция. В момента община Болярово изпълнява следните проекти: „Реконструкция и основен ремонт на сградата на СОУ Д-р Петър Берон чрез въвеждане на мерки за енергийна ефективност" по Оперативна програма „Регионално развитие"; Техническо и биологично укрепване на река Поповска в регулацията на град Болярово" по Оперативна програма „Регионално развитие"; „Реконструкция на вътрешно водопроводна мрежа на град Болярово" по Програмата за развитие на селските райони мярка 321, приоритетна ос 3.
Община Болярово е член на: НСОРБ, РАО "Тракия". Има подписан протокол за сътрудничество с община Виса от Гърция; Протокол за сътрудничество с община Ковчаз - Турция. Община Болярово е член на новоучредената Асоциация за местно развитие "Странджа", чиято цел е създаване на Еврорегион с Турция. Член е и на Сдружението на общините в Асоциацията на общинските гори. В партньорство и с останали общини от региона община Болярово кандидатства и ще реализира проект по ОПРР. Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/3.2-02/2011 „Подкрепа за развитие на регионалния туристически продукт и маркетинг на дестинациите „Тонзос - Магията на Тунджа. Маркетинг на туристическа дестинация „Тунджа-Ямбол-Стралджа-Болярово".