Проф. др Веселин Павлов, д.м.н. – Началник УНГ клиника.
Нов метод - НЕ ОПЕРАТИВЕН при лечение на сливиците.
Премахването по оперативен наин на сливиците е кощунство да се извършва в 21-ви век при положение, че съществуват методи за лечението им без хирургична намеса, което е свързано с редица рискови ситуации, а отстраняването на самите сливици води до намаляване създаването на имунитет в детската възраст.
За първи път в България се прилага използването на радиолечението им посредством нова немска апаратура в поверената ми клиника.
* Член на Нюйоркската академия на науките.
* Член на Европейската академия по лицевочелюстна хирургия.
* Член на Съюза на научните работници в България Национален консултант по УНГБ 20072008г.
* Ръководител на екипа, изготвил държавните стандарти по УНГ.
* Висше образование медицина – ВМИСофия 1969г.
* Специалност “оториноларингология” 1976г.
* Научна степен “Кандидат на медицинските науки” 1986г
. * Научна степен “Доктор на медицинските науки” 2000г.
* Научно звание “Ст.н.с. І ст.“ 2000г.
* Специализации и участие в международни конгреси и симпозиуми: Германия, Италия, Австрия, Белгия, Чехия, Турция, Русия.
Научни разработки, публикации и др.:
- 2 бр. изобретения - “Метод за изследване на Евстахиевата тръба” и “Устройство за тимпанопластика”.
- 2 бр. рационализации – “Устройство за генериране на пневмоимпулси, прилагани при изследване проходимостта на Евстахиевата тръба “ и “ Устройство за продухване и катетеризация на Евстахиевата тръба”.
- 116 бр. научни публикации – във всички отдели на оториноларингологията в български и чуждестранни списания
- 1 бр. учебно помагало „Наръчник на общопрактикуващия лекар”/2003 /.
- 1 бр. монография “Евстахиевата тръба дисфункция, патологични промени в средното ухо и тяхното лечение” /2002/.
- 1 бр. филм “Стапедотомия с ErYAGлазер за първи път в Източна Европа”.
- 1 бр. съавторство в проект „Алгоритми при лечение на УНГ заболяванията”.
Теоретични и научно приложни приноси:
2000 г /В. Павлов, А. Палов/ – При ултраструктурно изследване на слуховата тръба и перитубарните структури, за първи път в света се идентифицират в основата на ламина епителиалис осмиофилни нервноендокринни клетки, които включват регулация на секрецията на лигавицата на туба аудитива, контракция на гладките мускулни влакна, активността на цилиарните клетки и хеморецепцията.
1999 - 2000 г. За първи път в страната се наблюдават сърфактантпродуциращи и Гоблетови клетки в туника мукоза на Евстахиевата тръба;
1986 - 2000г. – Създава авторска морфологична класификация на Евстахиевата тръба и определя 4степенна класификация на функцията на Евстахиевата тръба;
Евстахиева тръба.
Описаният през 1563г. от B.Eustachio тръбовиден проход между тъпанчевата кухина и ринофаринкса и носещ неговото име „Евстахиева тръба” /ЕТ/ изисква и в днешно време добро познаване и щателното изследване на състоянието й защото разпространението на възпалителния процес в средното ухо не се ограничава само в тъпанчевата кухина и мастоидната клетъчна системи, но обхваща и нея, дори в много от случаите заболяването тръгва именно от ЕТ. ЕТ изпълнява няколко основни функции: дренажна, осигуряваща отвеждането на нормалните и патологични секрети от ухото към гърлото, защитна функция срещу нахлуване на чуваеми шумове в средното ухо, вентилационна като без добра аерация на тръбата не могат да се очакват и добри резултати при хирургични операции на средното ухо. В България цялостното проучване на ЕТ с цел установяване на нейните анатомични и морфологични особености, както и преценка на функционалното й състояние, се извърши от проф д.р В.Павлов и от анатома проф.др. А.Палов /2000/ , като в УНГ клиниката при Прва МБАЛ София ЕАД се използват разработените “Устройство за генериране на пневмоимпулси, прилагани при изследване проходимостта на Евстахиевата тръба “ и “ Устройство за продухване и катетеризация на Евстахиевата тръба”. Възпалението от всякакъв вид /инфекции, имунологични реакции и др./ причинява задебеляване на лигавицата, стесняващо лумена на ЕТ, намалявайки или прекъсвайки ефекта на физиологичното и отваряне. При първия стадий – този на обикновеното запушван на ЕТ, пациентът се оплаква от чувството на запушване на ухото и аутофония като сочи за променливопостоянен шум. Нагнетяването на кислородни пневмоимпулси връща тъпанчевата мембраната в нормална позиция и възстановява слуха. Пациентите не бива да изчакват настъпването на втория стадий на трансудация и особено на третия стадий на пластичната организация, когато е вече налице адхезивен отит или класическа тимпаноскероза. Лечението на ЕТ е сложно и комплексно и се насочва в три посоки: 1/ възстановяване на тубарната проходимост чрез инсуфлации и масаж;2/ корекции на причините от лимфоидна хипертрофия,разрастване на третата сливица, аномалии в носа и носните кухини, чрез терапевтични методи и 3/възстановяване функцията на ЕТ и премахване на патологичните процеси от кухината на средното ухо по хирургичен път.