Политехническият музей става част от системата на българските музеи на 13 май 1957 г. с разпореждане № 486 на Министерския съвет. Първоначално музеят е на подчинение на Българската академия на науките, впоследствие на Министерството на просветата и културата, а от 1968 г. е включен в състава на националните музеи. Националният политехнически музей съхранява над 22 000 експонати, разпределени по колекции: времеизмерване, транспорт, фото и кинотехника, оптика, звукозапис и звуковъзпроизвеждане, радио и телевизия, изчислителна техника, музикални механизми, геодезически уреди, измервателна техника, битова техника, шевни машини, пишещи машини, физични уреди и съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.
Националният политехнически музей и неговите филиали функционират като образователни институции и работят в партньорство с Министерството на образованието и науката и по-специално с учителите от средните училища, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Кл. Охридски” с неправителствени организации – Съюза на физиците в България, Съюза на химиците, Съюза на учените в България, Федерацията на научнотехническите съюзи, Деловия клуб на Германската икономика в България, Австрийския институт за Южна и Югоизточна Европа, както и с редица фондации, фирми и сдружения.
Намира се на ул. „Опълченска” № 66
