Комплекс Горочевци се намира в китна местност между Земен и Трън, в едноименното село на 95 км от гр. София. При нас ще може да се насладите на девствена природа и приятна почивка с всички удобства в комплекса, както за семейства, така и за групи. В механата ще Ви нагостим с традиционни български ястия след приятна разходка в околностите, осеяни с редица забележителности от старо и по-ново време.
Забележителности:
Хотел Горочевци - бягство от делника
Във всички блогове за пътешествия в България, в топ десет на места, които трябва да бъдат посетени, попада пътят успореден на българо-сръбската граница. На този изключително красив път, минаващ през град Трън, ждрелото на река Ерма и скалния манастир на Св. Петка се намира село Горочевци. Комплексът със същото име се разкрива кацнал на лек скат, веднага след табелката за селото. За тези, които се питат къде по-точно е това са GPS координатите: 42.701014, 22.594607.
Не си мислете, че отивате на място, лишено от удобствата на цивилизацията. Точно в това е контрастът на мястото.
Прекрасна, запазена природа в екологично чист район и нов, модерен комплекс с отделни къщи за гости и голям ресторант, решен като съвременна реплика на традиционната българска механа. Комплексът има девет двойни стаи и три съвременно обзаведени апартамента.
Камерният характер на мястото е търсен и наистина предполага персонално отношение към гостите. Майстор – готвачът на ресторанта е прекрасно попадение. Неговите специалитети привличат хората от района и просто трябва да се опитат. Продуктите, които се използват в ресторанта са екологични и от местни производители. Ако искате бързо да избягате в горещото лято от големия град, то посещението в хотелски комплекс Горочевци би било едно чудесно решение.
В близост е Земенския пролом с прочутия Земенски манастир, заритата черква в съседното село Пенкьовци, границата със Сърбия и Власинското езеро с уникалните плаващи острови.
Възможностите за туризъм в околността са много.
Музеят на българското кисело мляко в село Студен извор, където можете да си закупите мляко с позабравен вече вкус и оригинална закваска е също задължителна спирка. А и историята на откривателя на „българската пръчица” д-р Стамен Григоров, който е роден там, си струва да бъде научена.
За село Горочевци
Намира се на 990 м надморска височина, на 2,5 км под най-високия връх на Еловишката планина - връх Плоча (1329 м). То отстои на 21 км югозападно от гр. Трън, на 30 км северно от гр. Земен, на 33 км югоизточно от ГКПП Стрезимировци и на 96 км западно от София. Климатът е умерено континентален, среднопланински.
Характерен е със студена зима и прохадно лято.
Ловния туризъм е традиционен.
През Възраждането в XIX век селото става добре известно със своите майстори. Те са част от трънските /знеполските/ строители и каменоделци, които строят не само в българските, сръбските, влашките и турските земи, но са достигали до Австро-Унгария, Персия и Египет. За сравнение ако по това време от Трън е известно, че са излизали до 200 майстори, от с. Горочевци са излизали до 100 строители и каменоделци, тази слава не е помръкнала и до днес. Тогава е построена най-голямата забележителност на селото високата каменна църква св. Илия.
Традиционните ястия са характерните за района на Западна България естествено с някои местни черти. Популярна е местната "Клин чорба" в която се вари праз лук в сока от киселото зеле, обикновено се слагат и малко картофи или ориз, подправя се с лют или благ червен пипер, черен пипер и с масло. Друго местно ястие е "Горочевската баница". Тя се приготвя от кори, чието тесто е направено без яйца, само с чисто брашно, сол и вода. Те се поливат обилно с разтопено масло. Корите се навиват като хармоника, а не в обичайния за град София вид /палачинка/, след което се навиват в тепсия, която се поставя в подница /направен от пръст съд, подобен на тава/ под връшник до огнището и се засипва с жарава и пепел. Консумира се с кисело мляко. "Зелник" е друго традиционно тестено ястие за село Горочевци. След като се разточат корите за Горочевската баница, по познатата по горе технология, тепсията се застила с една голяма кора, в средата и се слага плънка от листата на лапад, цвекло, коприва, кисело мляко, брашно и се покрива с друга кора. След това останалите кори, вече навити, се редят около плънката до запълване на тепсията. Пече се в подница под връшник.
Галерия: