Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област. Разположена е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив.
Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември. През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП - линия София – Пловдив – Свиленград. Общината се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица. Общината включва 8 населени места: гр. Костенец - административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие. В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства: Кметство с. Костенец (най-голямото в общината), Кметство с. Горна Василица и Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход. Климатът е умерено континентален под влянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината. Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.
https://business-register.bg/obshtini/item/823-obshtina-kostenetz#sigFreeId86ca6b23df
Паметник от римската епоха, а по-късно от Първата и Втората Българска държава. Съоръжението с размери 90/40 метра се намира на 15 км. от гр. Костенец и 60 км. от София. На това място през 986 г. Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II. Има възможности за паркинг. 
Разположен в курорта Вили Костенец. Височина на пада над 10 м. Възпят от Иван Вазов в стихосбирката ”Какво пее планината” и „Костенец – пътни бележки” през 1917 г. Има възможности за паркинг и места за хранене.
Намира се на около 20 км. от гр. Костенец. Непроучена достатъчно. Защитена територия, заради колонията от прилепи живееща там. Достъпът е затруднен, няма добра маркировка.
Ключово значение за развитието на туризма и особено на екотуризма има фактът, че значителна част от територията на Вили Костенец е разположена в Национален парк „Рила”, който е най-големият национален парк в България и един от най-значимите в Европа, сертифициран от „ПАН ПАРКС” поради съхранената си природа. Паркът е с площ 81 046 ха., като повече от половината от територията на резервата е на над 2000 м.н.в. 90 % от екосистемите в Рила са естествени. В парка има над 140 езера, едни от най-известните са Седемте рилски езера, разположени между 2100-2500 м.н.в. в Северозападния дял на планината.