За Общината
Град Котел е разположен в малка живописна котловина в източната част на Стара
планина, на 527 м. надморска височина. Котел очарова със своята красота – малък град, сгушен
сред свежестта и очарованието на планината, в котела на горската омая.
Граници на община Котел: на север – община Омуртаг, на северозапад – община Антоново, на запад – община Сливен, на юг – община Стралджа, на изток – община Сунгурларе, на североизток – община Върбица.Релеф:планинско-котловинен, с надморска височина от 300 до 1128 м.
Най-високо място:връх Разбойна – 1128 м. над морското равнище.
Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – снежна зима, прохладно лято и топла и продължителна есен.
Въздух: чист и благоприятен за лечение на белодробни и костно-ставни заболявания.
Средното количество на валежите: 799 мм на кв. м. с минимум през лятото
В красивия парк, наречен „Изворите”, дърветата се извисяват величествено и разказват легендата за появата на трите извора, чиито води клокочели като котел:„… из бързоструйните води на Котлешница излязоха три девойки. Високи като тополи. Едната
– черна като зряла череша и с устни като пиявици. Косите й – на кобилка гривата, мятат се ту на ляво, ту на дясно. Другата – бяла, със сребърна коса. Като я види веднъж, сякаш дух вижда, такава прозрачна и хубава като еховита песен. Третата – от чисто злато разтопено. И косите, и очите й, и нозете й. Дето стъпи, слънчев лъч оставя. Руса, Рада, Йовка.Дъщерите на оня неуморен ковач, който в една от пещерите саби ковял на наковалнята си, за да въоръжи мало и голямо за битката си със страшния змей, който вземал всяка година най-хубавата мома. Било време, когато доброволно му ги давали, безсмислено било да се съпротивляват. Но когато дошъл редът на трите девойки хубавици, хората вече били готови за битката. В една ранна утрин огнената снага на змея заляла с разтопена смола всичко около пещерата. Размахали ковани саби мъжете, водел ги ковачът но напразна. Грабнал момите змеят, леки като перушинки, та ги понесъл, а подире му мъжете със сабите. Плачели трите моми, а където минел змеят, сълзите им струили като потоци. По тия потоци от бистри и чисти сълзи бягали след змея хората и размахвали сабите си, но не могли да го съсекат. Сложил змеят момите на земята и нещо се продънило под тях. Изчезнали изведнъж. Дупки зейнали и от тях извори буйно заклокочили.”
Забележителности
ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел и селата Медвен и Ябланово и обхваща площ от 343.7 ха. Обособен е със цел да се запазят характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образования, вековна
букова гора, както и местности с историческо значение. От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Пещерите в местността „Злостен са многобройни и дълбоки с красиви сталактитни и сталагмитни образования. Най известни са втората по дължина пропастна пещера в България – „Ледника” с дължина 103 м., „Су баттъ” с дължина 58 м. , където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъгливата пещера” е наречена така, защото много често нейният вход е обвит в мъгла.
Тайнствената атмосфера около нея и богатството на сталактитите я превръщат в изключително интересен туристически обект. В местността се намира и историческото място „Злостен, където е разположена пещерата „Раковски”, носеща името на българския революционер Георги Стойков Раковски. Природни забележителности са и редица отделни пещери, като „Св. 40 мъченици”, в землището на с. Кипилово, с площ 5.0 ха. В землището на гр. Котел, на запад от града, в басейна на р. Сухайка, са разположени множество карстови пещери – природни забележителности. „Дряновската пещера” е с площ 5.0 ха. Характерна е с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2 ха е с множество сталагмити и сталактити в общодостъпната си част и представлява сериозно изпитание за пещерняците в пропастната част. Проучени са 3100 м. пещерни галерии – VІ в България по дължина. Най-богатата на пещерни образования е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г. , с площ 1.0 ха. Това е карстова пещера с почти кръгъл вход с диаметър 4 м., а на дължина достига 87 м. „Кървавата локва” е с площ 2.0 ха и е с пропастна пещера с дълбочина 134 м. , разположена в същия район. Пещерата „Черните извори” представлява красива пещера с карстов извор в нея. Площа на природната забележителност е 20.0 ха. Намира се в с . Медвен. Пещерите „Ледника” – площ 18.3 ха – карстова пещера с характерни скални образования, ІІІ – та по дълбочина в България; „Малка маара” – с дълбочина 59 м. и площ 3.0 ха; „Маарата” с площ 16.2 ха, са разположени в същия район на землището на с. Медвен.
Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.С. Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи- редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образования – красил скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици „Урушките скали” – с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел. Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади. За природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3,5 часа път пеша.
История
Наричат го Котел „град легенда”, „люлка на Възраждането”, „град история”, а някой беше казал: „Котел – това е България!” Коренът котленски е дух силен, балкански. Дъхът секва, когато трябва да изброим исполините, родили се в това малко българско гнездо: Софроний Врачански – най-видния представител на Котленската книжовна школа, д-р Петър Берон–автор на първия български буквар, на така нареченият „Рибен буквар” и учен, оставил огромно творчество на пет чужди езика; Неофит Бозвели – организатор и водач на борбата за независима българска църква, учител и просветител; Георги Раковски – идеолог на национално-освободителното движение; капитан Георги Мамарчев – известен революционер – борец за национална независимост и носител на високи военни отличия; Стефан Богориди, Гавраил
Кръстевич, Атанас Гранитски и много, много още просветители, будители и революционери крепили българщината с перо и меч.
Тук в килийното училище е преспивал Паисий и тук поп Стойко Владиславов (Софроний)/ за първи път преписва „История славянобългарская”. Тук всеки камък и кът носят духът на светли имена и дати. Три пъти горял и три пъти възкръсвал като феникс из пепелищата, Котел и днес носи възрожденския дух и белег на чистия българин, на оня тревожен българин, вечно търсещ своето истинско място в живота и историята на свидното Отечество. Стара легенда разказва за възникването на гр. Котел:
„Високо в Стара планина, на един главен път се намирало малко селце, наречено Новачка. Веднъж стадо коне от селото се изгубило. След дълго търсене, селяните открили животните да пасат кротко, на място, известно днес като „Изворова поляна”. Удивени от невероятната природа и бистра изворна вода и изтерзани от непрестанните нападения край пътя, жителите на с. Новачка решили да се заселят на новооткритото място и така се появил Котел. Разположението на селището в котловина дава и неговото име...”Името на гр. Котел се споменава за първи път в османо-турски регистър през 1486г. Тогава градът е бил известен под името Казан пънаръ. През втората половина на XVIII в. И ХІХ в. вълната от 450000 овце, отглеждани от котленските овчари в Добруджа, пристигала обратно в Котел за обработка на аби и шаяци. Дългосрочните договори за доставка на платове за Османската империя предоставили на местното население известни привилегии/ местна власт, освобождаване от данъци/.
Благоприятният климат и тучните пасища определили овцевъдството като главно препитание за местното население. Овцевъдството на свой ред поставило началото на много занаяти в региона. Килимарството превръща града в един от центровете на тъкаческото изкуство. Дори днес градът е известен с килимите си, най-старите от които са изложени в Галатанското училище. През 1894 г. по-голяма част от Котел е била унищожена при пожар. Само квартал Галата е оцелял и днес дава представа за това как е изглеждал старият град. На герба на град Котел е изобразен факел – символ на просвещението и килим – символ на традиционния занаят. Девизът отдолу гласи: „Горд съм с миналото и живея с бъдещето”.
В града се развиват основно текстилната, дърводобивът и дървообработването.
В града и околността му дърводобивът е основен отрасъл поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене „Г. Мамарчев“, и два текстилни цехове на Текстилен завод „Възраждане“ - Първи и втори цех.
Основна икономическа дейност и приходи са също билкарството и гъбарството. Килимарството е също западнало. Цехът за килими е разрушен, като е запазена само административната част на предприятието и няколко килимарски стана за тъкане, които все още работят.
Два пъти седмично в града пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци. Това е така нареченият „Битпазар“. Местен битак няма. Битакът е всеки понеделник и четвъртък.
Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.
Основен дял от промишлеността в града и районът е този на хранително-вкусовата и леката промишленост. Градът се снабдява с храни и домашни потреби от дистрибутори от Бургас и региона. Животновъдството и земеделието са с относителен дял в селските райони предимно овцевъдство.
В града и районът има изградена социална мрежа от институция за предоставяне на социални услуги от общежитиен тип за сираци и дневен център с кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на „Социални грижи и Социалния патронаж към Отдел СХД Котел“. Дневния център за стари хора организирва социална кухня и културни дейности. В града има основно една действаща фурна (малък цех за хляб), и много магазини и лавки. Тестени изделия и закуски котленци получават от градската фурна и частни фирми отселата около Котел. Основни дистрибутори на хранително-вкусовата промишленост са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладкарски изделия. Има и три магазина за строителни материали, стоки и услуги. Дрехи, обувки и кожени изделия се доставят предимно от дистрибутори от Димитровград. Всеки понеделник и четвъртък от седмицата, в Котел се организира битов пазар. Телекомуникационните и пощенски услуги са с висока мобилност и покритие.
ХрамовеКултура
Първият храм е най-старият храм в района и е исторически действащ „Св. св. Петър и Павел“. Там е служил великият българин, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) тогавашен предстоятел на Kотленска енория преди преместването му в гр. Враца. Екстериорът представлява четириъгълна постройка (наос = кораб) в стар зидарски стил от дялан градешки камък. Интериорът е дело на тревненски зографи и иконописци като уста Досю от Трявна като камбанарията е строена отделно. Храмът оцелява от два пожара, а преди него се е намирал малък дървен параклис носещ името на св. равноапостоли Петър и Павел. Така,че Настоящият храм е наследник на този дървен параклис в миналото и днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години се обновява и реставрира по програма „Красива България“, като голяма част от оцелялата църковна утвар ( след кражба ) се пази в днес действащият храм " Света Троица "(строен по-късно в след възрожденско време). Този настоящ храм е дело на богати каракачански майстори и заможни котленци но далеч с по-недуховна слава от стария храм. В селата: Кипилово, Боринци, Жеравна, Нейково, Градец, Катунище, Медвен, Бероново, Тича и някои други турски села има параклиси. Действащ дългогодишен енорийски свещеник и архиерейски наместник и предстоятел е свещеноиконом отец Димитър Сотиров — наследник на двамата покойни котленски свещеници преди него както и и след де-хиротесията ( низвержването ) на йерей Недялко. Град Котел и Котленският район влизат в диоцеза на Сливенската Св.Митрополия която се ръководи от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. Освен това има четири действащи молитвени домове и няколко домашни молитвени групи на Евангелската, Новоапостолската и Адвентистката християнски общности.
Природни комплекси
Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е " Римското Кале " с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера” чийто вход е постоянно обвит в мъгла.
Други второстепенни Природни забележителности са и отделни пещери,като: „Св. 40 мъченици”, в землището на с.Кипилово, с площ 5.0 хка,Сухайка, с множество карстови пещери,Дряновата пещера” с площ 5.0 хка, характерна с с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2ха.Проучени са 3100 м. пещерни галерии като VІ-та по дължина в България е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г., с площ 1.0ха.,„Кървавата локва”, „Черните извори” намираша се в района на местността " Царевец " в с.Медвен.;„Малка маара” „Маварата” и др.
Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи — редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания — красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици - „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.
Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.
Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:
„Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
„Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0.7 ха.
Защитени местности
На територията на общината се намират два резервата:
Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.
Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща оше 114.7 ха.
Планински местности са:
„Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
Проходът на ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
„Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.
Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.