ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Оценете
(29 гласа)
Златица е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до град Пирдоп. Градът е административен център на Община Златица

Златица се намира в планински район.

Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси.

 1
 

ЗЛАТИЦА Е ДРЕВНО СЕЛИЩЕ, ПОЛУЧИЛО ЗАСЛУЖЕНО МЯСТО В ЛЕТОПИСИТЕ И ИСТОРИЯТА НА СТРАНАТА. СЧИТА СЕ, ЧЕ ОКОЛНОСТТА Е БИЛА НАСЕЛЯВАНА ОЩЕ ОТ ПРАИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ. ГРАДЪТ Е НАРЕЧЕН ЗЛАТИЦА, ТЪЙ КАТО В РАЙОНА СЕ ДОБИВАЛО ЗЛАТО. В НЯКОИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ОСНОВАТЕЛИ НА ГРАДА СЕ ПОСОЧВАТ РИМЛЯНИТЕ. ПЪРВИТЕ ПИСМЕНИ СВЕДЕНИЯ СА В ИЗВЕСТНАТА ВИРГИНСКА ГРАМОТА НА ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН /1257 – 1277 Г./, КЪДЕТО СЕ СПОМЕНАВА ЗА СЕЛИЩЕ, СЪЩЕСТВУВАЛО ПОД ТОВА ИМЕ.

     Според историческите извори Златица паднала под властта на турците 30 години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 г. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.


Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 г. Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Ганчев Вълков, Вълко Цанков Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона –  Васил Левски.
През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и  на обществения, и на културния живот. През 1777 г. била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.


През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.
След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 г., след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.


Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.


След 1944 г. района се развива основно като промишлен център. Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954г.
В Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс «Спасово кладенче», Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът “Св. вмчк Георги Победоносец”-построен през 1859г. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около 7км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат „Кадънин мост“ или „Булин мост“


Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 г.; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 г. първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.


Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са НЧ „Христо Смирненски”, гр. Златица и читалищата в селата.


Читалище “Христо Смирненски“ има 122 годишна традиция и развива активна културно-просветна дейност. В читалището в с. Петрич е организирана и постоянна изложба – живопис. Уредената библиотека разполага с 10 000 тома литература.
Сред читалищните библиотеки се откроява тази в гр. Златица, която разполага с около 60 хил. тома литература. По програма „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки” е доставено оборудване, включващо 13 настолни компютъра, включително камери, слушалки и микрофони; 1 лаптоп; цветен лазерен принтер; мултифункционално устройство (скенер, копирна машина, принтер); мултимедиен прожектор. Инициативата се стреми да превърне обществените библиотеки в жизнени източници на помощ, с която може да се подобри животът на населението.


В рамките на същата програма е осигурено оборудване и за библиотеките в с. Църквище и с. Петрич.


Дейността на читалищата е насочена към местния и национален фолклор, театрално-художествената и музикално-танцова самодейност.
Празникът на града е последната неделя от месец май.

За контакти:

  • Телефон: 072860201, 072860202
  • E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
  • Град: Златица
  • Адрес: пл. Македония 1
  • Карта: