ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ ВАРНА

Оценете
(1 глас)

Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.

Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.

Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.

Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.

566 години от битката при Варна

Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната - вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.

Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски - българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.