Първите следи от цивилизация във Варна и областта се отнасят към третото хилядолетие преди Новата ера. Най-старото златно съкровище на човешката цивилизация е открито във Варна през 1972 г. То е изработено около 4000 г. пр. н. е.
Херодот пише, че гръцките преселници са били привлечени от спокойните води в залива и са се заселили по тези земи преди около 2600 г. Те са заварили тракийско поселище, носещо името Одесос, което славяните са нарекли Варна през VII в. от н.е. През римско време градът запазва своето икономическо и културно значение. Термите, най-големият обществен архитектурен комплекс от античността открит в България, е и сред най-големите в Европа от този период. Запазените до наше време стени на сградите свидетелстват за размери, надхвърлящи 7000 кв. м.
Прабългарите, които идват от север през пролетта на 681 г. от н.е., разбиват армията на византийския император Константин IV Погонат при устието на Дунав. Със сключения след това във Варна мирен договор официално е признато съществуването на българската държава.
Варна се отбелязва в историческите източници и с битката през 1444 г. Със загубата на крал Владислав III Ягело от войските на Отоманските турци България окончателно попада под османско владичество, което продължава около пет столетия.
566 години от битката при Варна
Варна е последният град, освободен от руските войски. Това става на 27 юли 1878г., а градът е окончателно предаден на руските и българските власти на 23 октомври 1878г. Временното руско управление трябвало за кратко време да изгради административен апарат. Премахвайки турската административна власт, русите използват в основни линии старото административно деление на страната - вилаети, санджаци и каази, т.е. области, окръзи, околии и общини.
Руските власти възприемат като най-голяма административна единица губернията. Варна е определен за център на губерния и за пръв губернатор е назначен генерал маьор Иван Кишелски - българин на руска служба. От октомври 1878г. той е сменен от камер юнкер Н.Баумгартен. Следващият губернатор е видният български политик Драган Цанков, четвърти е д-р Панайот Минчович, сменен на 20 декември 1880г. от Васил Стоянов (един от основателите на българското книжовно дружество), който остава до приемането на Закона за закриване на губерниите.
Във Варненска губерния влизат Варненски, Балчишки, Манкалянски, Хаджиоглу Пазарджишки (Добрички), Провадийски и Шуменски окръг. По-късно Шуменски и Манкалянски окръзи отпадат. При административното деление след 1880г. Варна е определена за седалище на окръг, обхващащ Варненска, Провадийска, Новоселска (Дългополска), Балчишка, Добричка и Куртбонарска (Тервелска) околии.
След Освобождението през 1878 г. градът се развива бързо. Издигнати са множество модерни сгради - оттогава са и 150-те архитектурни паметника, които съществуват днес. Първата предачна фабрика за памук се открива през 1892 г. През същата година се основава и организацията на морските търговци. Първите корабостроителни докове са построени през 1907 г., а през 1912 г. започва да функционира фарът на нос Галата. През 1926 г. са построени морските бани. Тогава пристигат и първите 1100 организирани туристи.
От 1913г. Балчишка, Добричка и Куртбонарска отпадат от територията на окръга. При административната реорганизаия от 1934г., когато се премахват окръзите и се образуват области, Варна влиза в състава на Шуменска област. През този период окръжни управители са били такива видни участници в освободителните борби, политически дейци и общественици, като Иван Драсов, Тодор Пеев, Господин Иванов, Жеко Ив.Жеков и др.
След 9 септември 1944г. Варна е определен за център на област и за областен директор е назначен Георги Трайков. Със Закон за разпределяне територията на Републиката на окръзи от 1949г. Варна става център на окръг, в който влизат Варненска, Провадийска, Добричка, Балчишка, Генералтошевска и Тервелска околии. На 18 август 1987г. деветото Обикновено народно събрание приема Закон за ново административно деление на страната, съгласно който се ликвидират окръзите и се създават области. Първоначално Варненска област обхваща териториите на бившите Варненски, Добрички и Шуменски окръзи, но по-късно и трите се обособяват като самостоятелни области.
Варна е един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки и активната читалищна мрежа, редица международни културни прояви.
Някои от забележителностите на област Варна:
ОБЩИНА ВАРНА
- Аквариум
- Аладжа манастир
- Археологически музей
- Аспарухов мост
- Военно-морски музей
- Градският часовник
- Дворецът “Евксиноград”
- Дворец на културата и спорта
- Делфинариум
- Драматичен театър - Филиал
- Държавен Куклен театър
- Еврейска синагога
- Етнографски музей
- Катедралата "Успение Пресвятия Богородици"
- Летен театър
- Малки терми (IV и V в. сл. Хр.)
- Морска градина
- Музей за история на Варна
- Музей на Възраждането
- Мюсюлманска джамия
- Оперно Филхармонично дружество - Варна
- Парк-музей “Владислав Варненчик”
- Планетариум
- Побити камъни
- Прабългарско селище
- Природонаучен музей
- Раннохристиянска базилика Джанавар тепе (VI в.)
- Римски терми
- Терариум "Екзотик Зоо"
- Фестивален и конгресен център
- Християнски храмове
ОБЩИНА АВРЕН
- Биосферен резерват /под егидата на ЮНЕСКО/
- Късноантичната и средновековна крепост “Петрич кале”
- Средновековният скален манастир
ОБЩИНА АКСАКОВО
- Местността “Батова” край с.Долище
- Местността “Побити камъни” край с.Слънчево
ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ
- Природната забележителност “Ятата”
ОБЩИНА ДЕВНЯ
- Местност "Вълшебен извор"
- Музей на мозайките
ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК
- Етнографски музей
ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ
- Архитектурно-етнографски комлекс
- Исторически музей
ОБЩИНА ПРОВАДИЯ
- Етнографски колекции в селата Манастир и Добрина
- Етнографски комплекс “Ламбова къща”
- Историческа крепост “Овеч”
ОБЩИНА СУВОРОВО
- Градски исторически музей
- Джамия - третата по големина в североизточна България
Международни културни прояви, провеждани в град Варна
- МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ПОП-ИЗПЪЛНИТЕЛИ "ОТКРИТИЕ"- ежегоден; провежда се през месец април.
- МЕЖДУНАРОДЕН МАЙСКИ ХОРОВ КОНКУРС "ПРОФ. Г. ДИМИТРОВ" -провежда се на всеки две години през м. май; последно издание през 2003г.
- МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА ГРАДСКА ПЕСЕН "МОРЕ И СПОМЕНИ"- ежегоден, провежда се през месец май.
- МЕЖДУНАРОДНО БИЕНАЛЕ НА ГРАФИКАТА- провежда се на всеки две години през месец май; последно издание през 2003г.
- МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" -ежегоден; провежда се от 1 до 11 юни.
- МЕЖДУНАРОДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" - ежегоден; провежда се през втората половина на м. юни и продължава до края на м. юли.
- МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТНИ НАУЧНИ СРЕЩИ - ежегодни; провеждат се в края на месец юни в рамките на МЕЖДУНАРОДНИЯ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО"
- МЕЖДУНАРОДЕН БАЛЕТЕН КОНКУРС- провежда се на всеки две години в края на месец юли; последно издание през 2002 г.
- МЕЖДУНАРОДНА ЛЯТНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ - ежегодна; провежда се през м. юли в рамките на Музикалния фестивал.
- МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в началото на м. август.
- МЕЖДУНАРОДЕН ДЖАЗ ФЕСТИВАЛ- ежегоден; провежда се в средата на месец август.
- МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ "ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ"-ежегоден, провежда се в края на месец август.
- МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ ЗА КУКЛЕНО ИЗКУСТВО "ЗЛАТНИЯТ ДЕЛФИН" - провежда се на всеки три години в началото на месец октомври; последно издание през 2002г.