Община Криводол заема 326 кв. км площ в северозападната част на Република България.
Отстои на равни разстояния от сравнително големите икономически центрове Враца и Монтана.
През нея преминават основни транспортни оси - жп линията София - Видин и главен път Е-79 (София - Мездра - Видин)
Изключително благоприятните климатични условия, речните долини полета и бърда, наличието на плодородна почва, гори и извори са позволили на човека да се засели на територията на сегашната Община Криводол още в най-дълбока древност и да развие високи за времето си култури. В пещерите край село Ботуня има неизследвани обиталища на първобитния човек от края на палеолитната /старокаменната/ епоха – 40 000 г. пр.н.е. Още в началото на неолитната /новокаменната/ епоха – 6000 г. пр.н.е., тук се развиват блестящи праисторически култури.
През периода на медно – каменната епоха /5000 – 4000 г.пр.н.е./ в земите на днешна Западна България се зараждат и развиват две оригинални и последователни по време халколитни култури – култура Градешница и култура Криводол. По тези земи живеят най-ранните човешки общества - носители на произвеждаща икономика. Човекът вече е водел уседнал живот, занимавал се е със земеделие и опитомявал някои видове животни. От изостанал ловец и събирач на диворастящи плодове праисторическият човек се превръща в усърден земеделец и скотовъдец, поставя началото на ранните домашни занаяти, строи си удобни жилища, прави първите си стъпки в изкуството.
Край с. Градешница е открита глинена плоча с писмени знаци – образец на първата писменост в Европа. Този ценен експонат се намира в Националния исторически музей. По време на траките и римляните тук е кипял бурен живот. Характерно за тези земи по време на късноримската епоха е наличието на много имения, вили и крепости. От един каменен надпис от ІІ век научаваме, че днешният гр. Криводол е разположен върху територията на римския град Тафтиомозис. Това е първият зрим знак, доказващ, че древното име на Криводол е Тафтиомозис.
Когато през 1910-1913 г. се изгражда железопътната линия, свързваща столицата с дунавския край и Северозапада, тук се построява гара. Това прави селището естествен транспортен, търговски и културен център.
След 1944 г. Криводол е средищен център на 27 села с добре развито земеделие. Истински скок в развитието му се извършва през 1956 г. С указ № 317 от 13.12.1955 г. към него се присъединява и бившият Мутишов чифлик. Тази махала става част от голямото село с повече от 1000 жители. По-късно в ДВ бр. 68 от 1969 г., с Указ № 828 на Президиума на Народното събрание, Криводол е признат за град.
