Община Земен се намира в югозападната част на Пернишка област. Отстои на 40 км от гр.Перник, на 70 км. от гр.София и на 40 км. от гр.Кюстендил. Надморската височина в общината варира от 595 до 950 м. Площта на община Земен е 253 900 дка. Повече от половината от територията на общината е разположена в т.нар. област Крайще. В общината има 18 населени места.
На север и северозапад общината граничи с общините Брезник и Трън, на изток и югоизток – с общините Ковачевци и Радомир, на юг и югозапад – с Кюстендил и Трекляно.
Земен се намира в планински район, на брега на река Струма.
Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 година Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област.
През втората половина на II хил. пр. Хр. в земите на средното течение на р. Струма се заселват траки от племената пеони, агриани и дентелети. Дентелетите населяват земите в Кюстендилско. В земенските земи се заселва тракийското племе илеи, което през V век пр. Хр. основава град Аелеа [Ælea] и се задържа до идването на римляните. Около 429 г. пр. н. е. леите са подчинени на одриския цар Ситалк (440-424 г. пр. Хр.). След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена агриани и пеони.
Всяка община на базата на своето културно наследство, народни обичаи, културно-просветни традиции, институции и материална база организира и провежда своята културна политика.
На територията на Община Земен има читалища във всяко населено място, като самостоятелни сгради имат читалищата в гр. Земен, с. Дивля, с. Смиров дол и с. Габров дол, а останалите 14 се помещават в кметствата на съответните села.
В сградата на читалището в с. Дивля е разположена етнографска музейна сбирка за живота на Владимир Димитров – Майстора, който живее и твори в селото 1928-1930 г. Майстора е оставил неповторими по художествените си достойнства картини с тематика от този край. В сбирката са показани оригинални материали, отразяващи бита и културата на населението, както и облекла, тъкани и предмети, репродукции и лични вещи на Майстора. Открита е през 1982 г. по случай 100 годишнината от рождението му.
Дейностите, които осъществяват тези читалища са библиотечно обслужване, художествена самодейност, културни мероприятия с общинско и регионално значение, землячески срещи и събори.
Културното наследство е сравнително добре съхранено като материална и емоционална база (традиции, обичаи и нрави), защото за българина съприкосновението с културата е национална принадлежност и гордост, същинско потребление и възпроизводство на интелекта, вследствие и фактор на прогреса.
Историческите и културно-църковни забележителности в Общината периодично стават центрове на културни мероприятия, като най-значимите от тях са:
Земенският манастир с уникалната църква Св. Йоан Богослов;
Пещерски манастир Св. Никола летни;
Манастирът Св. Спас и църквата Възнесение Господне в с. Горна Врабча;
Манастирът Св. св. Петър и Павел в с. Одраница;
Крепостта Калето на Землънград.
В Община Земен има две учебни заведения: СОУ Св. Св. Кирил и Методий и Обединено детско заведение.
Децата и учениците в община Земен се обучават и възпитават в две учебни заведения: СОУ Св. Св. Кирил и Методий и Обединено детско заведение.
Училището и детската градина разполагат с добра материално-техническа база, оборудвани са модерни кабинети. Провеждат се извънкласни занимания.
Средно общообразователно училище Св. св. Кирил и Методий в град Земен, е единственото училище на територията на общината. В него се обучават ученици от І до ХІІ клас. В настоящият момент броят на учениците, които се обучават в СОУ е 155 ученика от І до ХІІ клас.
В Целодневната детска градина към момента има 32 деца разпределени по възрастови групи.
В Общината съществуват подходящи условия и предпоставки за развитие на отдих и туризъм.
Чистият въздух в общината, старинните и природни забележителности, Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на р. Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма.
Земен е признат за курортен район от местно значение, а може и трябва да се развие и като национален туристически център. Засега обаче тези природни и културни дадености не се използват пълноценно. Липсва не само материална база, но и подходящи транспортни връзки и услуги за развитие на стопанския туризъм. В Общината няма хотел; има една туристическа спалня и 3 ловни хижи. Това е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм и риболов. Земляческите събори са начин за раздвижване на селските райони и на базата на емоционални и патриотични чувства, които влияят положително за развитие на селския туризъм. В населението няма все още нагласа за предоставяне на семейна база за туристически цели.